Събирам две и две
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете,
отхвърлящо страха си,
да допусне,
горчилката
на нужния му лек.
Наум вървя към Теб,
препъвайки се
в искреното чувство.
А то - тежи
като въпрос,
увиснал в сетната минута.
Целувам те.
Светът
престава да се лута.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени