на Левски
Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета!
Не вечност, а парата -
Човека го краси!
Гниди, гьон сурати -
с червени тескерета
властват, парадират,
не с дела, а с много думи!
Угоени, във разкош -
грабят те народа!
Живуркат в грях!
Не чака ги въже, куршуми...,
а просто – нагли -
че от друга са порода!
Та питам, байно ле,
за кого да умирам?
За тез апартаментчици,
или подлостта?!
Свели ме до просяк -
трохите да събирам!
* * *
Ти себе си загуби!
Спечели Вечността!
И прости ми, че в тоз свят
не те намирам
сред плужеци и знам,
чужда ти е пошлостта!
© Стоян Койчев Всички права запазени