Прераждане

19.02.2009 г., 20:17 ч.

Поезия » Друга

557 0 2

Хаос... и мрак...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден.
Завладян от сила зла –
нестихваща горяща рана.
Дълбоко в мен живя
ангел на смъртта...
Разяждаше ме той отвътре
и... нищо не остана...
Окован стоях зад ледена стена.
А там, след дълги размишления
достигнах до едно решение.
И тъй започна кървава война...
Надежда... чакан миг...
или... съдба!
Родих се аз за нов живот
под прояснилия се небосвод.
И пак поех да търся бряг,
а твоят светъл лик
бе пътеводната звезда...
Нов изгрев... и... любов...
Едничко нещо искам само:
„Бъди завинаги до мен.”
Отпусна леко ти глава
на мойто твърдо рамо... и...
за пръв път бях истински сразен...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

female_sg (Боряна)

2009-05-19T14:14:56+03:00
isabelle (Исабел Мартинес)

2009-02-20T00:35:48+02:00

Прекрасен стих...и...
за пръв път бях истински сразен...Хареса ми!