Сега, когато чувствата са изгорели
във летните пожари на страстта,
в компания на скучната неделя
подреждам спомени-прекършени цветя.
Сама и силна - мога без тъга
със ножицата миналото да отрежа,
ще си запазя само вярата във чудеса,
за тебе - ролята на клоун от манежа.
Как искам да се преродя в звезда,
която да не можеш да достигнеш,
болезнена бе с тебе близостта,
загубиш ли ме, знам, ще ме обикнеш.
Как искам нежно утрото да ме събуди
и винаги денят да бъде влюбен в мен,
да стане някакво със мене чудо
и разрушения ми свят да видя построен.
© Ивон Всички права запазени
Използвай "ножицата" и продължи напред без да се обръщаш!
Прегръщам те, за да ти дам сила /ако мога/!