ПРЕРОДЕНА
Изнизват се годините. Животът отлетя.
Момичето усмихнато превърна се в жена.
Забързана, понякога в очите ù тъга,
но скътала в сърцето си младежката искра.
Мечтите си отглежда, като дете - с Любов.
Полива ги с Надежда, тори ги с благослов.
А Вярата е слънце - и с щедра топлина
раненото ù щастие изправя на крака.
В очите заиграва пламък закачлив,
смехът ù се понася, като поток пенлив.
От раменете пада товарът "отчаяние". ...