Мъртва бях сред четири стени,
жива бях сред хорските очи.
Душата си в жертва ще пренеса,
че без белег преживях "смъртта".
Без дори да каже краен срок,
Съдбата си предаде новия урок.
Но по детски наивно дори,
вярвам аз, че Колелото се върти!
И додето в мен сърцето бие,
сълзите моята ръка ще трие.
И като птица феникс в пепелта
напук ще викна "Преродих се аз сега!"
© Марина Минчева Всички права запазени