Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.
И тръгвам
в пътищата стръмни
където
мъката сладни.
Зачерквам
думите безгласни.
Поставям
стихове на длан.
Събирам
мислите съгласни
по пътя
с план или без план.
Превръщам
себе си в светулка
и грейва
в мене светлина.
И кацвам
в булото на булка -
порасла
в мислите жена.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави от мен и хубава нова седмица!