През бури всякакви повярвайте,

преминал калните пътеки в моя къс живот.

Каквото искате мислете, и не се сърдете,

не позволявам Аз да бъда нечии робот.

В огъня на парещите ви езици,

в страни не ще стоя, да гледам Аз сеир.

Не искам да ме хвалите, да пишете шестици,

камо ли да ставам някому кумир.

Аз искам да съм по спокоен,

просто да съм си един от вас.

В душата да вали от обич дъжд пороен,

сърцето в ритъм да тупти но да е на глас.

                                                   В.Й. 14.09.2015г.