През чуждия плет
Нощ и ден, втори месец работя
за човек, сбъднал мойте мечти:
с дом-палат във Мадрид и със доход,
пет живота да бъде пресит.
Втори месец не спирам. Работя
и го гледам как само седи
с поглед, вперен във някаква точка-
остров твърд сред море от беди
и тревоги на бързащи хора...
Кой не тича във нашия век
да преследва мечтите си свои?
Аз ги зърнах през чуждия плет.
Втори месец ги гледам в очите
и си мисля какъв съм глупак.
Слава Богу, че само съм зрител
и работя от сутрин до мрак!
© Петя Божилова Всички права запазени