29.05.2009 г., 8:59 ч.

През полето 

  Поезия » Друга
625 0 12
Вървиш, тревата жилава и суха,
просторът ням.
Кой е бил? Какво е било тука?
Ограбен храм.

Птица там. Посестримата на
душата гола.
Като изсъхнала сълза
върху икона.

От плач неведом в нивите разплискан
и в твойта гръд.
Неведом свят. И ти - понесъл всичко.
Не пътник - път.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • като изсъхнала сълза върху икона...
    видях пътят...голям и светъл.
  • Доста философско!
    Поздрав!
  • !Ти си невероятен - безкраен път...

    Поздрави и благодаря ти за чудесната поезия!
  • Много силен изказ!Поздравления и възхита!
  • !*
  • Събирам си аз твоите парички, да знаеш.
    Многомногонай е чудесно, че те има, Райсън!
  • Твоят храм не може да бъде ограбен!
  • Силно!
    Много ми хареса! Браво!
  • Драго ми е да те чета!
  • Тук се прави да вали. Май даже преваля. Чета Георги Рупчев. Оставям ти нещо за из път

    Злият червей изяде
    захарта на душата ми.
    Проумях, че световният здрав порядък
    се крепи на носа на вятъра...

    Но трябва ли им на човеците
    такава непорядъчна наука?
    Небето наведох и двурогият месец
    се оказа рибарска кукичка.

    Гълтах въздух и звездите духах,
    брулех ги с върбова пръчка.
    Похлопах. Вселената беше куха,
    по празна от празна бъчва.

    Със зъби траках от тъжно мъдруване
    без радост, без благост, без милост.
    С любов поисках да се лекувам,
    да взема сила от силите.

    И в любовни страни заминах,
    воювах с нежни оръжия.
    Устата ми беше усмихната,
    очите ми бяха тъжни.

    Облякох словесните дрехи,
    но песните държат студено,
    но римите са бодливи чехли
    и затова си отрязах вените.

    Преглътнах рибарската кукичка,
    която наричаме месец,
    и рибарят издърпа от света на човеците
    душата ми, пълна с буквички.

    Сега съм безкостен, постен, безводен,
    видение с кални обувки.
    Впрочем смъртта е нещо подобно
    на шест сватби със седем булки...

  • "Не пътник - път."
    Нали знаеш - кафенцето си ми... и не само!
Предложения
: ??:??