През пясъците на пустинята
През пясъците на пустинята вървя,
не усещам жажда - нито изгарящите
лъчи на слънцето... защото вярвам
в теб и любовта ни, защото всяка обич
е низ от мечти и във сърцето живее - нали!
Усещам милувките на пустинния вятър
и смело вървя към оазиса на мислите си...
Жаждата за живот изпълва сетивата ми
и аз отново дишам и виждам света,
през очите на щастието...
Любовта е най-нежният трепет,
изгарям от желание да бъда силна
и достойно да вървя до теб...
през пясъците на пустинята.
Любовта е най-прекрасното
за което някога съм си мечтала.
В един незабравим миг...
вселената ме срещна с теб,
открихме заедно пустинната роза
на любовта и я поляхме с обич!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Впечатляващ финал на тази истинска приказка през пустинята, напомняща за Стас и Нели. Поздравявам те за навяните от теб приказни чувства, Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Символ, благодаря ти!
Пожелавам ви красива и вдъхновена вечер!