Ту лош... или до смърт необходим -
кога сълза в окото, я опора,
не съм ли чезнел често яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но не и кой
ме прати тук, прекършил мойта воля:
сънувам мир, а ми отреждат бой,
роден съм гол, а ме обличат в роля.
А тази роля - клан и недоклан -
не ми отива, не, не ми отива:
защо профуквам чар или талант,
за да заслужа лъвската си грива?! ...