Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
20.10.2020 г., 17:48 ч.

През ред 

  Поезия » Философска
238 6 7

Часовникът на старата камина,

таван - запомнил сянка на дете.

Желанието, времето да мине,

и всяка книга - чудодейно вино,

от него неусетно се расте.

 

Глухарче - полетяло над земята,

за да намери бял, за лудост цяр.

Забравен сън - завръщащ се, когато,

илюзиите платил си, със душата,

внезапно осъзнаваш, че си стар.

 

И после вече времето дотяга,

таванът е опушен гредоред.

И детството ти, на килима ляга,

ръчички към камината протяга,

прочитайки живота ти през ред.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скитнице, Мъдрост моя, благодаря ви!
  • "И детството ти, на килима ляга,
    ръчички към камината протяга,
    прочитайки живота ти през ред."
    Страхотно! Много точно казано!
  • И между редовете се процеждат
    най-смислени и трезвени поуки.
    Макар позакъснели да изглеждат
    придават светлина на махмурлука...
  • Благодаря ви, момичета!
  • Сърцето твое блика с детска сила
    и стиховете ти са топли, мили,
    и тайни светове във тях проблясват,
    изгряват, леят се, и не залязват.
  • През ред... прекрасно казано, Наде! Отвлече ме!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??