Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита.
Не ме потърси в мигове удобни.
Сълзите ми така и не опита -
горчаха ли, a бяха ли любовни?
И аз се лутах сам в разнопосочия,
със взор към всяко мъничко движение.
В дъжда прелял от локвата в поточе,
отнесло се по своето течение...
Аз виждах даже танците на вятъра,
вълните как се раждат още чувах,
преди да са утихнали във пясъка
и своя бряг преди да забленуват.
Усещах с всяка пора от плътта си,
живота как се впива в мене целия,
макар да се предрешваше смъртта,
на булката с покровът. (Онзи белия)
Забравил бях ухания и цвят,
вкуса на задоволството от сладост.
Все камъни и кръстове чертах,
на хора, дето будят в мен ненавист...
Но вече не преследвам и не търся,
и крача във синхрон с духа на времето.
Напред за два живота се набързах,
а този - теб дано не ми отнеме!
©тихопат.
Данаил Антонов
15.04.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени