Метроном (Крив Кривак)
9 1591
12.01.2024 г., 11:11 ч.

През тръни към звездите 

  Поезия » Друга
416 1 8

 

През тръни към звездите аз вървя.

Вървя...?! Не - пълзя!

Длани окървавени и нозе - олово

молят за покой. И тежко слово

на език ми тегне... Но мълчи уста!

 

И път се вие, все през тръни и бодили

нагоре към звездите. Сърце унило

в гърди се бие и няма сили веч...

А звездите пак са тъй далече

като преди. Блестят студени.

 

Мислех, че към небето се лети.

Ах, каква заблуда... Мълчи!

Мълча като пресъхнала земя

в летен зной и не спи тъга

във мен. Звездите са звезди.

 

 

 

© Крив Кривак Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да - това се гледа предимно.
    Идеалния вариант е когато и дълбок смисъл има и технически е на ниво.
    Малцина го владеят това съвършенство.
  • Има смисъл. Има и много добре изработени технически произведения, но се усеща единствено стремежа към изработката.
  • В този смисъл последното изречение ''Звездите са звезди'' може да се чете като ''светиите са светии''. Пиша ги всичките тези пояснения, защото съм наясно, че някои от творбите които съм съчинявал през времето, трудно се разбират от читателите.
    Слаб съм в поезията като такава (не търсете красота и изящество), затова наблягам на смисъла от казаното.
  • Идеята тук е следната: в едно от посланията на апостол Павел, светиите са оприличени на звезди - а всяка звезда се различава по големина и блясък. Когато човек стъпи и тръгне по пътя на спасението, първоначално му се струва лесно и дори приятно. Но! Нещата съвсем не стоят така. Защото в жизнения път, към Небето човек не може да лети - това е самоилюзия. И защото действа законът на ''сенергията'' (църковен термин). ''Сенергия'' е ''съюз'', между свободната човешка воля и божествената Воля. Те трябва да вървят ръка за ръка. Но практиката е друго нещо - човек винаги иска (дори на подсъзнателно ниво) Бог да се ''съобразява'' с неговата воля. И тук е основната грешка. Започват падения, спънки, трудности... и т.н. Бог му показва, че така не става. Затова към Небето пътят не е лек полет, а бавно и мъчително пълзене нагоре. Падане, ставане и така през целия живот.
  • Абсолютно. Моето умее да си намира проблеми. Благодаря, ИнаКалина!
  • Мислите като се родят и не могат да си намерят покой. Съзнанието винаги търси значимост, а и да няма проблем пак ще си намери.
  • Благодаря, Ники!
  • Чудесно е, Димо!
    Браво!
Предложения
: ??:??