От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора,
където на изток изгрява деня
и врекох се тайно в малките хора,
забравих за пътя към нова звезда.
Родих си нетленна, красива мечта
и аз, като моите мънички хора,
да бъда безсмъртен на тази Земя,
надежда да сея в простора.