Живея си в студентската квартира,
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия?
Сега ме гледат четири очи –
които аз не мога да изтрия,
дори и да загубя куп мечти...
Дори и да боли, че се отричам,
ще има ли в тунела ми звезда?
Отроних дъх, а беше ли лирична
към нежните поеми вечерта? ...