бялатишина
136 124
7.05.2019 г., 17:27 ч.

При мен 

  Поезия » Любовна, Друга
872 6 4

Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?

Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?

 

Сезоните бездушно телата си разменят,
прозореца различни букети украсяват.
Така ще кажеш, виждаш, че минало е време.
А аз разбрах, щом нищо у мене не остана.

 

Къде ще се разходиш в земите ми безплодни,
ще можеш ли да дишаш сред гъстите кошмари?
Дали ще пиеш жадно от извори отровни,
от всяка хубост тука остават злостни рани.

 

Добре дошъл си, мили, в страната на химери,
добре дошъл сред ада в едно сърце сломено.
Ще можеш ли обаче отново да намериш
вратичката навън, веднъж попаднал в мене?

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от (сломено) сърце.
  • Поздравявам те! Много въздействащо, с оригинални вплетени метафорични форми! Чудесно се е получило! Прекрасен финал!
  • По нишката на Ариадна,
    ще се спасите двамата
    от спомена за ада
    в любовната си драма!
  • Виждам някои ,,ръбчета" за заглаждане. Като липсващата анакруза преди цезурата в първия стих, съмнителното качество на някои рими. Но въздействието е неверятно!
Предложения
: ??:??