Приказка

Разказват птиците на полските цветя

история за далечна приказна страна,

разположена край деветте морета

и за принцеса с неземна красота,

от очите скрита зад каменна стена.

Растяла в замъка на нейния баща,

в стаи, пълни с разкош и чудеса,

но в тъжни дни и самотни нощи,

обградена от дворцовата суета,

копнееща за принца свой в съня.

Ето, че веднъж, в дъждовна вечер

пред портите железни спрял

скитник уморен, във вид обречен,

подслон и милост да потърси

за изтерзаната скиталческа душа.

На сутринта под звуците на цитра,

(птиците разказват с почит за това)

изпял той песен, от любов пропита,

изпълнена с романтична страст,

и сърца разбити, разделени с власт.

Чула песента, покорила и сърцето,

ридаеща в прегръдката на царя,

скиталецът за тъгата на принцесата

на часа трябвало да отговаря

под зорките очи на бойна стража.

Мръсен и окаян – не можело така

и следвало придворните слуги

подобаващ вида му да направят.

Що видели всички отведнъж -

старецът бил млад и буен мъж.

Принц бил той, избягал от смъртта,

превърнал се във бродник из света.

В таз страна довела го незнайната съдба

и в царските покои на колене стоял,

с най-вълшебната девойка на земята.

Тук птиците разпалено разказват,

че голяма била помежду им любовта.

За сватбата казват също хубави неща,

как три дни яли, пили и се веселили.

При това и аз бях там, и аз видях това.