Гледам през прозореца как ръми полека,
как светът е скрила гъстата мъгла.
И ми се приисква днес да ви разкажа,
бавно и спокойно приказка една.
Някога живяло мъничко момиче,
не в палати царски, а в една гора.
Хранели я птици, пазели я вълци.
Нямала си никой, сам сама била.
Тя живяла в малка, дървена колибка,
спала върху съчки, със трева покрити.
Никой си не спомнял как дошла е тука,
по каква причина и пътечки скрити. ...