Приказка с неочакван край

17.10.2013 г., 11:07 ч.

Поезия » Друга

371 0 3

Извинявай, Малина,
тази вечер се спусна мъгла
и отнесе с прибоя
остра дива скала;
пещери за разбойнишко злато,
прикрити към входа
с гъста дива лоза,
пропълзяла и пуснала сок
по стените варовик,
откри се.

Извинявай, Малина,
че сънят стогодишен,
без да мисля, строших;
без да дишам останах, сразен;
ятагани извадиха остри,
зазвънтяха в кесиите
едри жълти въпроси,
вместо отговор чакан и свят.

Извинявай, Малина,
заслужаваше сватове,
бяла рокля копринена,
с диадема от бели цветя,
едри бисерни накити
за ръцете и шията,
но... когато заспала
намериш царкиня,
много лесно мълвиш обещания,
с трепет докосвайки
крехко тяло, отпуснато
върху нарове прости
от сплъстена земя,
и представих си как
си отваряш очи
и от твоята сочна уста
се отронват разкрития
за стаени мечти...
Аз не мога да сбъдвам мечтите ти!
Не и аз!

Извинявай, Малина!
И прости, че затрупах
отново вратата пред входа
със камъни сринати!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bojenski (Иван Иванов)

2013-10-21T08:04:10+03:00

Никога не е късно да се разкрие входа към любовта. Поздравления!
vyatur13 (Елена)

2013-10-20T00:37:01+03:00

Аз не мога да сбъдвам мечтите ти !
Прекрасно !
Katriona (Кети Рашева)

2013-10-17T11:23:09+03:00

Ох, направо ми прималя от възхищение! Отдавна не съм чела нещо толкова силно и същевременно толкова изящно написано!