sivotovrabche (Габриела Петрова)
15 12
25.08.2014 г., 22:18 ч.

Приказка в изгнание 

  Поезия » Любовна
548 0 3
Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени.
А беше бледа щом се взреш,
но все на Слънцето оставаше копнеж.
Уви, разказа ми за вас,
за любовта си със умиращ глас.
"Ще сe виждаме, нали?
едно - разбира се - в онези бляскави очи.
- Пази се! - следвано от глухото - И ти!"

Видях една жена,
след мисълта за теб превърна се в старица.
В градината до нея кацна стара, куца птица.
Погледна я със отвращение.
"Напомня ми за собственото ми падение."
Чувствата оставила безгласни,
в лудата умираща - нещастни.
"Седни при мен, дете, ще ти разкажа
за собствената ти съдба.
Във своите длани злобно ще размажа.
приказката за покварата на любовта."
И седнах там, за да я слушам,
скована бях от своя ужас.

Започна разказа си със сподавен смях.
Чувството било последният ѝ грях.
Заченато във мнимото съмнение
и копеле на старото въображение.
"Да се обичаме бе по-лошо и от това да сме си безразлични,
любовта превърна ни в безлични.
Той стана роб на моите желания,
а аз - горяща в неговите колебания.
Целувките превръщаха се в бреме,
егото отдавна бе започнало да дреме.
Той намрази моя аромат,
а погнусата ми... стана неотлъчен негов брат."

Оттук започнаха сълзите,
спомените възкресиха дните на искрите.
И ето как изгниваше поредната жена,
заради блудницата - Любовта.
"Уви сме всички нейни дъщери,
умираме непобедили в старите игри.
Изплюх сърцето си във блюдо от рубини,
изоставено в разкош безчет години.
Душата си, положих я на златна гилотина,
палач отказа да ми бъде и я срина.
Простил ми е за наказание
и каза: Чуждите ръце са нашето изгнание!
Наказа себе си и мен,
за да ни подари случайна среща
във последния ми ден."

И тук старицата замлъкна и се стресна.
Видях в очите ѝ жена.
Жена изпълнена с надежда.
Жена посрещаща смъртта.

© Габриела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за комплиментите! Искрено ме зарадвахте.
  • Великолепно! Респект!
  • Уаааууу определено ето това е запомнящо се и завладяващо произведение!Изключително интересно е!Много е смислено и садържателно и тъжно... Разказва една тъжна и сурова история, много директно и ясно!Много силно и мощно звучи!Харесва ми цялата идея и това, че има и пряка реч е много интересен и оригинален подход, според мен!Браво!
Предложения
: ??:??