- Моля, мамо, прочети ми приказка една.
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни.
Едната - грижовна, мила, добра,
другата - зла, завистлива, себична.
Така ги нарекли – Добрина и Злина!
Всяка заслужавала своето име.
От първата се нуждаели всички в света,
втората ненавиждали с подлостта и лъжите.
Добрината протягала на всеки ръка.
Дарявала радост с думичка блага.
С обич, с надежда и усмивка добра
лекувала болка, тъга или рана.
Злината - обратно, в сплетни и лъжа
оплитала ловко обикновените хора.
Без дом и приятели, вечно сама…
Дори се гордеела със своята роля.
От къща на къща, от човек на човек
разпръсквала семената на Злото.
Със завист и омраза вървяла напред
без обич, отчаяна и все по - самотна.
Тъгувала дълго добрата сестра…
От злото коварно как да я избави?
На чаша чай поканила я у дома,
прегърнала я топло и ѝ казала:
Ела със мен, повярвай в добрината!
Човек се ражда със добро сърце!
На свобода пусни я светлината
заключена във теб с ръждясало ключе.
Повярвай, злото не е вечно!
Подай ръка и ще го разрушим.
Днес всеки се нуждае от човечност.
Тръгни със мен добро да сътворим!
…………………………………………………………………………………………….
И знаеш ли, сине, случило се чудо!
Дано поуката да си разбрал добре.
Сестрите справили се. Не е трудно
доброто щом се умножи по две!
© Даниела Виткова Всички права запазени