Бях високо над мен и наивно посаждах доверие
даже в почви, които не раждат ни цвят, нито плод.
Сядах после на припек и заспивах блажено,
и изгарях, ала сляпо си мислех, че във тоя живот
все накрая ще дойде от вдън земя някой
да застане в горещата паст на оная ламя,
дето все ме изяжда. Само трябва да чакам!
И през цялото време е важно да бъда добра!
Чаках дълго...Но започнах да слизам надолу.
Бях по-малко спокойна. Все по-малко добра.
Озовах се сред тръните. Всички бяхме подобни.
Колко струва да бъдеш наивен във днешния свят? ...