Ела и поседни сега до мен,
не съм ти враг, аз няма да те съдя,
макар обрулена от вятъра студен,
човешкото във себе си не ще изгубя!
Ще ти разкажа за едно момиче
което някога било добро дете,
то искало на всички да даде
частица мъничка от своето сърце!
Но, знаеш ли, момичето пораснало
и срещало по пътя си лица,
които искали измамливо
да стъпчат крехката душа!
И тъй, тя падала и ставала,
вървяла все по начертания си път,
понякога се скривала и плачела
но, после пак с усмивка виждал я света!
Сега е някъде щастлива,
и пак с усмивка среща всеки ден!
Захвърлила е маската фалшива,
живее в свят, за нея отреден!
© Руми Всички права запазени