13.08.2015 г., 0:38 ч.

Приказка за камъчето и стъпалото 

  Поезия » Друга
435 0 6

   

             

     Приказка за камъчето и стъпалото

 

Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло

-          Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло

-          Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?

-          Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък.

-          Как във тебе ще живее, та Бога не е камък?!

-          Ама ти си много жалък, не знаеш ли че Бога е у всеки

И в тебе и във мен и всеки друг живее Той навеки -

щом са Божи всичките пътеки...

не е ли Бог у всеки?!

- Тъй като ми казваш май е истина това -

онзи ден изохка и стръкче от трева

-          Ами да, чак сега ли го разбра?

-          Божее, как съм тъпкал без да знам,

че всичко тука е на Тебе храм!

Но нали стъпало съм роден

– да ходя трябва всеки ден

“Даа, ходи си“- казал Бога, отдалеко,

“но стъпвай нежно, леко,

 на всички ви съм дал Душа и Сила,

 и на всички Аз съм ви закрила!"

 

Р. Първанова

 

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??