5.10.2023 г., 14:04 ч.

Приказка за лека нощ 

  Поезия » Строги форми
239 2 5

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини.

Дали ме дебнеше коварен смок
в канавката – на хладина и сянка?
Но зная, пътем че настигнах Бог,
поспрял под ореха за кратка дрямка.

Брадата му пригладих – на баща
така не съм разресвала косите.
И с мекотата нежна на тревите

пови го неповикана нощта –
обгърна го – сломен от болки скитник,
блажен да е – поне докато спите.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??