линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
18.05.2019 г., 8:50 ч.

Приказка за нас - Интимно 

  Поезия » Любовна
609 5 4

Ти отметна завивката на съня,

както се вдига було над спомен.

Аз се протегнах. Ти се засмя.

И търкулна смехът ти покоя.

Изпищя, стреснат, денят.

Ето ръцете ти – мои са. Мои!

 

С тях загръщам се, през глава,

и се втурвам, на тъмно и топло,

да заплитам живота си с твоя.

Другото, често наричат съдба

и се кръстят, но без да се молят.

Молих ли някого?! Може би, Теб!

 

Да те има, когато съдбата я няма…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??