tsofa (Марин Цанков)
210 396
4.06.2010 г., 11:55 ч.

Приказка за приятелството 

  Поезия » Философска
2630 0 4

Приказка за приятелството

 

Синът  на един богат господин

от малък живеел бохемски живот:

жени, дискотеки, уискита, джин

и всичко, което му правело гот.

 

Сметките плащал, черпел наред,

само баща му го често корял:

„С твоите „дружки” там, четири–пет,

„Що е приятел?” не би ти узнал!”

 

Укора бащин синът не разбрал:

„С „Що е приятел?” съм, тате, наясно!”

Мъдрост в словата му той не съзрял.

... После се случило нещо ужасно!

 

Карайки пил, той бездомник прегазил,

сетне на всеки „приятел” звънял –

никой лоялност другарска не спазил,

никой на помощ да дойде не щял.

 

Отчаян, на зор се на „тати” обадил,

а той – на изпитан казармен другар,

чувал и лопати другарят извадил

и бързо заровили онзи клошар.

 

Покрили следите, мъжът се прибрал

и рекъл отецът на своя отрок:

„За мене живота си даже би дал,

но не той парите ми търси в залог!

 

За него съм всичко на карта залагал,

защото приятелят прави така;

и другиму рамо съм, сине, предлагал,

но те не ценяха другарска ръка!

 

Научи ли вече урока от днес?

Разбра ли приятелство как се гради?

Помни го, когато ги видиш онез’,

а изводи още сега си вади!”

 

След силния, звучен житейски шамар,

другарството мнимо синът закопал

и скоро сменил антуража си стар,

та верен приятел най-сетне видял!

 

 

© Марин Цанков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??