valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
30.07.2008 г., 9:08 ч.

Приказка за Славата 

  Поезия » Друга
652 0 10
Какво от туй, че смятат те "звезда",
че всички тоалети са ти нови?...
Роднините ти тънат в нищета,
баща ти из казаните се рови...

В дома ти се разхожда расов пес
и папагал ти казва "Добро утро!".
Ти имаш само зооинтерес,
живееш ден за ден, а не за утре. 

Бижута по ръцете ти блестят.
По улиците ходиш богоравна.
Близките ти нямат да ядат...
Не знаеш даже думичката "гладна".

Сърцето ти - студена буца лед.
Средата ти - перде е за очите.
Не е ли по-добре да си човек,
вместо за своите да бъдеш вечен зрител?

Звездите светят до един момент.
Взривяват се и всичко се забравя.
А добрината като монумент
след поколения в легендите остава...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е ли по-добре да си човек,
    вместо за своите да бъдеш вечен зрител?
    ...
    А добрината като монумент
    след поколения в легендите остава...

    !!!!!!!
  • Светликът на звездите е студен,
    красив е, но отчайващо далечен.
    Звезда ли е - човек е променен -
    на вечен студ е като тях обречен.
  • Евала , браво
  • Истината има тежко име!Браво!
  • Вадиш наистина интересни сюжети от гънките на живота. Наблюдателен си. Много години съм работила с подобни персонажи. Те светят с отразена светлина. Кухи са. Но наистина си вярват, което е тъжно...
  • Браво, Вальо!
  • Много хубава приказка! Мисля, че всички трябва да я прочетат поне веднъж!
  • Много истинска и много мъдра приказка, Вальо! "А добрината като монумент след поколения в легендите остава..." Така е! Поздравления!!!
  • !!!
    Аплодисменти!!!
  • страхотен си,както винаги,Валпоздрави!
Предложения
: ??:??