Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците,
във всяко малко чудо на природата...
Не я блазняха пошлостта, жълтиците
и вярваше до глупост тя на хората...
Но липсваше и някой. Kато нея...
Онзи, с който да гледа към звездите...
И питаше се: "За какво живея
щом няма с кой да поделя мечтите?"
Навярно празнотата във сърцето
в онази нощ бе толкова болезнена,
че я усети даже и небето
и то ù прати светлинка надежда.
Една звезда политна към земята!...
Сърцето ù заби тревожно, лудо!...
И без да се замисля и пресмята
си пожела Любов... и нищо друго.
И Любовта дойде. И изведнъж
животът ù така се преобърна...
Той - нейната мечта, с име на мъж
за миг момичето в жена превърна.
...
Красиво бе, но... промени се климата.
След месец или два, не помня колко...
Не зная и коя беше причината,
но... се превърна Любовта във болка.
До днес ме жегва думичката "но"
и бягам все от думите след нея...
А изборът един е: "За добро"
съм длъжна всичко да преодолея.
...
Днес тя е по-различна. Помъдряла...
Тъгата си успешно е прикрила.
Усмихва се, наполовина цяла.
(Чудя се, откъде намира сила?)
И пак нагоре гледа, към звездите...
А те са тъжни... Просто всяка знае
и в тъмното в очите ù разчита
какво тя иска да си пожелае...
И може би за да я отърве
от болката и спомена ù тъжен,
една звезда поиска да умре
та нейното желание... да сбъдне.
"Да го забравя! Да не се е случвал!...
Да го изтрия някак от сърцето!...
И никога аз вече да не чувствам
тази любов болезнено-проклета!"
...
Да можеше желанието ù някак
да сбъдне тази падаща звезда...
Но как се заличава отпечатък,
горящ в сърце на влюбена жена?
...
Тук идва краят... Лош или пък не
зависи от това дали си влюбен...
И ако да... ти знаеш най-добре:
все пак: ако не чувстваш... си погубен.
... Оставям да живее Любовта.
Поне едно (до болка) ù признавам:
По-силна е от всичко! Затова...
най-истинското чувство си остава.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Поздрави!!!