Красива ябълка на клона се люлее,
като елмазена на слънцето блести.
Тя отдалече във мажорна гама пее.
И в порив първи нея си избираш ти!
За теб над всички ябълки тя доминира.
За тебе само тя е приказният плод!
Мечтаеш за нектара ù, от слънцето събиран,
готов си да я имаш ти за цял живот!
И с мъка до избраницата своя стигаш!
Доволен си от туй! Поглъщаш я с очи!
Но щом до ядене на ябълката стигнеш,
разбираш, че и тя e гнила и горчи!
© Христо Славов Всички права запазени