304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . .
Остра черна перка пори
проблясващи кадифени равнини.
Заровено чудовище се бори
от камъка да се освободи. . .
Унило лъч го позлатява. . .
Далече, в страна прекрасна
мислите ми отнася тогава, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация