Приказки празни
ПРИКАЗКИ ПРАЗНИ
Не ще слушат там* нито празнословие,
нито подбуда към грях,
а само словото: „Мир! Мир!“.
Коран (56: 25–26)
Приказки, приказки, приказки празни
вред покрай мен неуморно гърмят.
Всеки от всичко до болка се дразни,
всеки се лута в тъмите без път.
Приказки, приказки, приказки голи –
няма утеха в такива слова.
Всеки на мъртви кумири се моли,
вярвайки умно с безумна глава.
Приказки, приказки, приказки вятър…
Колко е тежък подобен живот! –
всеки скъпернишки вечно пресмята,
влюбен до лудост в пари и в имот.
Приказки, приказки, приказки пушек…
Няма ни смисъл, ни мир, ни покой.
Всеки, във вещи, душащи го, сгушен,
трупа запаси за вечен престой.
Приказки, приказки, приказки празни
нека се носят край мен като газ…
Нищо не може духа да раздразни,
щом е изпаднал в небесен екстаз!
_______________________________________________
* – „там“ – в Рая.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Въпросът е кой кого притежава - ние вещите или те нас!? Браво!
-
Тук виждам един разумен избор.
-
Благодаря!
-
Точно описание на днешния живот! Затрупани сме с вещи, имоти и много празни приказки! Поздравления!
-
Много благодаря за поздравите!
Може би това чувство за "щедрост и приемане" се поражда най-вече от последното четиристишие, в което се опитах да изразя до известна степен великодушно безраличие към празните приказки...
Погледнато философски - стремя се да приемам нещата и хората такива, каквито са, без да се възмущавам, впечатлявам и ядосвам от нищо, и - доколкото мога, да не осъждам нищо и никого, да приемам равнодушно всичко и да прощавам всичко на всички... -
Праведно е описанието на ситуацията, но не бях срещала в стихотворение (възможно е да не са ми точни следващите думи) укор, изпълнен с щедрост и приемане... Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не знам дали те ни притежават, но със сигурност ни ограничават и ни правят несвободни...