Всеки носи своя нрав
както охлюв носи къща.
Кой е крив и кой е прав,
щом в деня се преобръща
претоварена от нас колца,
а пък ние – като две деца,
позабравили кръвта по коленете,
обвиняваме и този път конете.
Сякаш има капка смисъл
в ситуация без мисъл.
Спорим, кой да язди коня бял.
Гледай – черният е също цял,
но товарът впряга преобърна.
Дай страха ти да прегърна
и да се погледна в твоите очи -
черно огледало с бялото мълчи…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени