Приласкай ме нощ
във своите спуснати коси.
В огън и наслада,
на предел и зрак.
Владей ме в топлото си лоно,
разкъсал сетен стон.
Приласкай ме слънце -
зарево
във своите падащи лъчи.
В огън и наслада -
на дългия светлик.
Приласкай ме,
обхвани
със спуснати коси
мойта трепетна любов -
отново първа, млада...
Остани със мене стон
на вечната наслада.
24.09.94
© Валери Качов Всички права запазени