tsveti4ka (Цвет)
198 271
25.06.2013 г., 21:16 ч.

Прилика 

  Поезия
661 0 5

 

Окапаха ми цъфналите рози.

Дъхът ми на ванилия, разнесе се.

Понесох го. Венецът невъзможен,

в страха си преждевременно облечена.

 

Останаха ми дръжки... и тревога.

От тази, просълзената, нещастната.

Обаче, не помръквам - свойта проза

оставям зад надеждите и вярата.

 

Във всичко - що лети, пълзи и ходи.

Нагазвам в свобода, а тя - усмихва се.

И в нейните очи съзирам обич.

И мисля си, че много си приличаме. 

 

 

 

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесано!
  • Приятно е да прочетеш, че си накарал някого да се чувства приятно
  • Като става дума за топли води, след като прочетох стиха се почувствах сякаш съм я открил
    Много... приятно
  • Без откриване на топлата вода. Някои неща просто трябва да се напишат. Радвам се, Камелия! Поздрави и усмивки!
  • В това е истината и спасението!!!
    Вяра, надежда и любов!!!
    Хареса ми!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??