Примирение
(посветено)
Умората навява тягост,
а утрото във нощ се е превърнало -
прозрения не съществуват,
а щастието също спи...
И мисълта понякога е сива,
лети в съня ти - птиче ято,
а угризения - заплетени лияни
дали не пръскат закъснели мисли?
Безволие, разперено като чадър
ще може ли сълзите ти да скрие?
Не искам в теб умората да шета,
пак тръгваш със надежда по пътека...
Към радостта по въжен мост се люшкаш -
душата иска щастие веднага,
не иска днес заблуда, примирение -
изправя се подобно канара...
А вятърът надува бузи -
издухва радостта, фучи.
Илюзия във истина превръща -
навява все самотни дни...
Летиш нагоре и надолу,
а безтегловната космичност -
бъдеще е твое...
© Сис Всички права запазени