ПРИМИРИЕ

(със себе си)

Откакто се помня света не разбирах

и все нещо в него не ми достигаше.

Най-после, след дългото сърцеблъскане,

разбрах, че страдам от недостатъчност.

Не бях достатъчно лошо момиче.

(Затова не отидох където си искам.)

Не бях и достатъчно добричко момиче.

(Затова и с рая ще се размина.)

Не бях достатъчно смирено момиче.

(Не си подавах с усмивка всичките бузи.)

Не бях достатъчно практично момиче.

(Все се надявах да срещна рицаря.)

Не бях достатъчно щедро момиче.

(Не нахраних с една риба всичките песове.)

Не бях достатъчно зло момиче.

(Все вярвах в доброто у хората.)

Не бях достатъчно тъмно момиче.

(Затова в тъмното не се криех.)

Не бях достатъчно греховно момиче.

(Затова не спря при мен даже дявола.)

Не бях достатъчно смело момиче.

(Чужди територии не нарушавах.)

Не бях достатъчно музикално момиче.

(Не чувах песента на пеперудите.)

Но не бях и достатъчно глухо момиче.

(Чувах често фалшивите тонове.)

Не бях достатъчно разкрепостено момиче.

(Не влязох с взлом в ничия крепост.)

Не бях достатъчно талантливо момиче.

(Не мога да пиша поръчкови стихове.)

Не бях достатъчно повратливо момиче.

(Към силните не се въртях слънчогледово.)

Не бях достатъчно цветно момиче

(Не се научих от цвят на цвят да прелитам.)

Не бях достатъчно леко момиче.

(Земята все надолу ме теглеше.)

Не бях достатъчно точно момиче

(Пак не се родих в точното време.)

Не бях и достатъчно силно момиче.

(Капитулирах пред своята недостатъчност.)

Сключих примирие вече със себе си.

(Приех самотата си мълчаливо.)

Живея на свой, далечен остров,

по Робинзоновски трудно.

И с чудни приказки се приспивам.