Примирих се наскоро със себе си.
То бяха стенания в огньове...
Или мълчание в шумата есенна?
Примирих се пред ехо оловно.
Но не вярвайте в тихо примирие!
Зад тила ми пламъци греят.
Нима само веднъж се умира?
И защо ли мъртвите в мен живеят?!
Примирих се.Но кръвта все още вика
и в пръстта живеят призвани...
Но вместо щик ви поднасям иглика!
Билка хайдушка за незарасли рани.