Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем,
люлеещ се
от морски бриз.
И тихо е в душата
на софиста,
отдолу, до Вериса
се поклаща мъдростта
от платонските съчинения ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация