Сега, когато всичко стихна
и над земята падна тишина,
една звезда отгоре кихна
и всичко се заля от светлина.
И сенките ни се скъсиха,
че горе нейде се показа Бог.
И прàведните се спасиха,
а грешните събра във тъмен рог.
Земята чиста си отдъхна
и в новата си орбита пое.
Духът на старото изсъхна,
към щастие звездата ни зове.
Отвори се врата небесна.
Зад нея се опъна светъл път.
И новата звезда чудесна
покани чистите във своя кът!
© Никола Апостолов Всички права запазени