В черупки на отминали слънца
слагам спомените да спят.
Под кафеникавата люспа
ги завивам с пух от чувства
и после им пея, докато сънят дойде...
..............................
Пея им за света...
как всеки ден, по нашето кълбо,
се пъплят ли, пъплят,
по хиляди техни събрята...;
как първо разцъфват в живот
пъпките на желанията
и те започват да си играят на криеница
сред парковете спокойствие;
как, после, зарити в преспи от пречки,
те чакат някой да им помогне
и когато този някой го направи,
те яхват неговите способности
и тръгват на невероятни приключения;
и как, накрая, като победители или победени
те се смеят с искрено щастие
и чакат последния слънчев лъч да се стопи,
за да могат на свой ред да поспят...
.............................
Чудна песен им пея!
А те, уморени,
унесени в своите си мечти,
затварят клепките си
и потъват в сънища...
© Джули Всички права запазени