Кръгла бяла луна
- негатив на зеница,
се е втренчила хладно в нощта.
В този миг прелетя
пред зеницата птица
и небето с криле зачерта.
Тихо шепнат унили,
сънливи дървета,
нощни приказки с край нещастлив.
Как на пръсти пристига есента.
От което
този свят ще осъмне красив,
но за кратко.
За кратко в сияйна позлата
ще блести и празнува светът,
а когато земята повика листата
и над тях се разсипе студът,
ще помръкнат лицата
на дните човешки,
осланени от нощния мраз.
И заспаха загърнати
в летните дрешки.
Не заспахме - луната и аз.
И се гледахме дълго
и втренчено в мрака,
с малко бяла тъга,
но без страх:
„Есента е чудесен сезон!?
Ще я чакаме.”
Аз ù кимнах и после
заспах…
© Валентина Шейтанова Всички права запазени