25.11.2024 г., 9:07 ч.

Пристан 

  Поезия » Друга
205 4 4
Изглeжда е намeрила убeжище
кристалната решетка на душата ми.
В графитената същност на съдбата ми –
не искам да съм хорското посмешище.
Не ми е диамантена породата.
Дочувате ли моето вълнение?
Отлитам аз! По път - опустошение.
За всичко е помислила природата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Предложения
: ??:??