Вече няма за какво да се смея,
вече не намирам забавен света.
Вече няма за какво да заплача,
остана безчувствена моята душа.
Вече няма кого да обичам безумно,
разбиха се с трясък моите мечти.
Вече не гледам със вяра, надежда,
животът изчезва във моите очи.
Вече не виждам смисъл да дишам
и пътища търся във мой собствен свят.
Бавно губя реалния си образ,
моите дни се завъртат в нелеп кръговрат.
Вече не зная коя съм, къде съм,
изгубих се някъде по дългия път,
сега душата ми чака своята присъда
от някакъв чужд, величествен съд.
© Павлина Ненова Всички права запазени
и истинската любов...също.
Талантливо е перото ти...пиши, мила Павлина.
с обич.