19.11.2017 г., 17:42 ч.

Присъда 

  Поезия » Строги форми
822 3 8
Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките,
примка да вия, наместо венец.
Думи да кърша, от тръни разпъпили
в песен случайна на странен щурец.
С глътка вода от неверните истини
чуждия хляб да преглъщам, и пак
в шепи да стискам отрязани писъци,
станали дом на прокуден бедняк. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Предложения
: ??:??