danda (Даниела)
358 1120
10.11.2011 г., 14:01 ч.

Присъда за живот 

  Поезия » Друга
944 0 20

Като смъртна присъда в нощта прокънтя гларусов вик.
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.

 

Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим.
И градът се разбуди – пъстро бетонно игрище.
Отново, само за дъх, вълната прегърна своя любим,
оставила там, на брега, пясъци – влажни огнища.

 

Улични псета изпратиха с лай едно изпотено такси.
Позаспал GSM с гърло сухо взе да бълнува.
Тротоарът за лекия гъдел на нозете прошепна „мерси”,
две врабчета, намерили хлебец, звънко пируват.

 

Люлее денят небесния дар в люлка от радост и грижи,
и с дъха си рисува в съня му парад от посоки.
Този ден не е мой, без теб този ден е до болка излишен.
Аз те чакам в мига преди да изплаче животът.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??