21.09.2021 г., 10:39 ч.

Присъдата на времето 

  Поезия » Философска
421 1 8

Трепериш ли, животе, пред присъдата,

заспиваш ли със кости все подгизнали?

Описваш ли се често с милосърдие?

И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?

 

Сломи ли те мълчанието просешко, 

или пък воплите те тласкат да пристъпваш? 

Дали те гонят диви луди кучета,

загиваш ли и пак ли тук се връщаш?

 

Не искаш ли? Не молиш ли, не чакаш ли?!

Не питаш ли? А бориш ли се, плачеш ли?! 

За обич даваш ли се, плащаш ли

за своето сърце жестоки данъци?…

 

Увисват думите ми; тихото признание 

е черно-бяло с мен пред огледалото.

Усмихва ми се, кимва ми в мълчание.

Безмилостно разстрелва ме махалото… 

 

© Виделин Жар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??