5.06.2009 г., 20:38 ч.

Присъствие 

  Поезия » Друга
2090 0 48

Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.

(не си тръгвай, дори ще попея)

И съвсем нелогична и толкова глупава,

аз навъпреки... пак те живея.

Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,

ще присъствам сега в самотата ти.

Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.

(потърпи още малко, приятелю)

След това ще затръшна до писък вратата

в лицето ти, за да не виждаш,

че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,

в която последен умираш...

Ако можех да върна сълзите на времето

и да бъда пак малко момиче.

Бих си сляла очите със друг, не със твоите.

Бих се влюбила в някой... различен!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • крясък в лицето на живота...
    !!!
  • Невероятно силно стихотворение!
    От душа...
  • Много ми хареса! Изпълнено с много смисъл, с цял един живот.
  • "И съвсем нелогична и толкова глупава,
    аз навъпреки... пак те живея.
    Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,
    ще присъствам сега в самотата ти."

    Бисерно море...
  • Почитания !
  • Не зависи от нас в кого да се влюбим, но именно това е интерсното, а колкото до стиха много ми хареса защото ми звучи доста откровен и ми напомня малко на една моя история
  • Много ми хареса, Креми!
    Чудесно е!
  • Хайде, дееее... докога ще чакам...
    Я се стегни и дай нещо за душата
  • Наистина - прекрасно поетично откровение!Прегръщам те,красавице!
  • Силно хубаво ! Поздравления, Кремена!
  • Просто исках да ти пиша шестица, без да коментирам, но...Креми, възхитена съм!!!
  • Здрасти! )
    И още не си дошла да ме наплюеш )
  • Пръстите "танцуват" по клавишите. Прекрасна музика се лее от стиховете.
    Поздрави!
  • Много силен край. Отлично изпълнение. По принцип не осъм от най коментиращите но тук не се сдържах.
  • ^ Харесах!
  • Никакво отчаяние, Колев... Това си е направо монолог.


    Благодаря на всички за вниманието!
  • ...дано говориш на... отчаянието....
  • Защо си тъй Незабравима,
    щом даже Бог е забравим ...
  • По-често сърцето решава вместо нас...но така е по-добре - поне знаем, че сме били истински живи..на сърцето не може да се устои. Поздрави!
  • Усетих го ..с цялата си душа,Креми !....Как се коментира такъв стих....не зная, но остави следа ....,където трябва !!
  • С първите думи грабва!
    "Не можем да избираме кого да обичаме, можем само да изберем чия любов да приемем..."

    Поздравления!!!
  • Мда...определено лирическа и авторка не се покриват
    Но да не разтягам локуми...Супер Кременски стих!
  • В такива мигове се раждат най- хубавите стихове...
  • "май все не избираме в кого да се влюбим"... Дано поне нацелваме с кого да се любим Не се сдържах, като видях коментара на МаяНапоследък на всички лирически са им потънали гемиите, не само на твоята. Финала ти е много добър. До скоро-о-о-о!
  • Бих си сляла очите със друг, не със твоите.
    Бих се влюбила в някой... различен!

    ...
  • "След това ще затръшна до писък вратата
    в лицето ти, за да не виждаш,
    че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,
    в която последен умираш..."
    !!!
  • Ако не си се влюбила вече...Незабравима!
  • Раздавай се- в обичаща живота поезия, и ...гледай напред и нагоре. С уважение.
  • Красиво! И Времето ни връща към първата любов...Даже и да я заключваме...Сърдечни поздрави!
  • Допадна ми това с връщането на времето... Толкова пъти съм си го пожелавала...
    Чудесно!
  • Пожелавам на лирическата да се влюби в този, който ще бъде за нея!
    Креми*!
  • !*
  • Да бе.... И след това на "раличния" ще се наложи да кажеш същото. Не сме съвършени, такива няма, за хубаво или лошо е добре, че сме.... различни.
    ----------------------------------------------
    Замисляш много! Браво - много яко!
  • "Днес ръцете ми плахо целуват клавишите."

    Усетих го...
    до края на пръстите си...

  • Защо вечно става така!? Поздравления за хубавия стих!
  • Изборът е подсъзнателен,затова може би все пак е правилен.Страхотен стих,Креми!!!
  • !!!
    Запазвам го в любими,за да мога често да се връщам!
  • Пишеш страхотно! Поздравления!!!
  • Страхотно сбогуване!
    Дали има такива...различни...
  • дали...?!
    прекрасно поетично откровение, мила Креми.
  • Да можехме да избираме...
    Силно е присътвието ти!
  • ДA!
  • Никой не избира!
    Разкошна, както винаги!
  • Така е! На сърцето не можеш да заповядаш...
  • Страхотен писък!!!
    Поздравления, Креми!
  • Ех, ако можехме... Поздравления за откровената и красива изповед!
  • Естествено, че не избираме!!! Никой не е господар на сърцето си!!! И това, както и много неща ни е даденост!!! Поздрави
  • май все не избираме в кого да се влюбим
Предложения
: ??:??